24

– От всичко по малко, – уклончиво отговори той и живо се поинтересува: – Какво, да не би да имате желание да се поразкършите?

– Защо не, – скромно отговори Виктор, свивайки рамене.

– Имаме, имаме! – весело отговори Женя, дочувайки техния разговор. – Налично е в огромни количества!

– Е, щом има, няма никакъв проблем, – с усмивка отвърна Ариман.

Аз погледнах към лодката. За мое удивление, получавайки указанията от Велиар, матросите извадиха от лодката извън бордов мотор, закрепиха го стабилно и бързо отпрашиха по посока на яхтата. Китаецът отново се върна подобно на вярно куче при своя стопанин. Ариман започна бързичко да му обяснява нещо на някакъв чужд език.

– О?! – с удивление възкликна Женя и тихо попита Сенсей: – и на какъв език пердаши?

– Това е ву, един от китайските диалекти, – отговори той.

– А-а-а, – възкликна момъкът, все едно знаеше за него, но просто беше забравил.

– И какво му казва? – попита стоящият на близо Володя.

Сенсей тъкмо възнамеряваше да му отговори, когато Ариман се обърна към нас и се извини вежливо.

– Извинете. Той не разбира всичко на руски. Наложи се да му поясня на неговия роден език… Е, какво, ще се разкършим ли?

– Какво? Сега ли? – удивен попита Женя.

– Разбира се, какво има да отлагаме. Велиар също изгаря от желание, – с усмивка отговори Ариман и дали на шега, дали сериозно добави: – Докато приготвят обяда, ще успеем да обявим победителя.

Всички момчета активно подкрепиха идеята, тъй като им бе чуждо да изпускат подобна възможност да изпробват своите бойни умения, още повече с непознат партньор. Ние се отдръпнахме леко в страни от нашия лагер. Момчетата започнаха да загряват. Женя, явно изгаряйки най-много от всички от желание да участва в боя се приближи към Сенсей и Ариман, които в този момент, разговаряха нещо встрани от