25

другите. Разглеждайки мазолите на юмрука си, които бяха малко по-малки от главата на Велиар, той попита Ариман:

– Какво ще стане ако без да искам го задяна?

И момъкът с изкривена усмивка кимна в посока на Велиар. Действително, в сравнение с грамадния Женин ръст, китаецът изглеждаше като лилипут.

Ариман се усмихна и с одобрение кимна:

– Давай, в Китай е пълно с тях.

Велиар ходеше напред-назад в очакване на своя първи съперник, леко тръскайки своите ръце, все едно ги отпускаше. Очевидно, когато Женя се поинтересува относно неговата персона, задавайки въпрос на Ариман, китаеца усети нещо. Защото, след като доволният младеж поднови своята разгрявка, Велиар му хвърли няколко недоброжелателни, изпълнени с насмешка погледа.

След като загряха участниците застанаха до импровизирания пясъчен ринг. Пръв, горейки от нетърпение излезе Женя. В очите на Велиар пламнаха малки огънчета, все едно беше щастлив да види именно Женя за свой спаринг-партньор. Извършвайки обичайните ритуални поклони, след плясването с ръце на Ариман двамата започнаха Боя.

Женя изглежда бе толкова убеден в своята победа, че реши да не се церемони много с китаеца. Стоейки срещу него все едно мечка застанала пред енергичен пор, той се опита да го хване с едната ръка с идеята просто да го сплеска като муха с другата. Но не било писано. Едва успял да го хване за кимоното в района на гърдите, когато Велиар ловко придърпа ръката му към себе си и надолу, премятайки Женя като перце, при това така ефектно, че нашият боец направи пълно салто във въздуха. Публиката едва ли не в хор изригна в бурни възгласи. След като Женя се приземи, моментално се претърколи и скочи на крака по отработена техника. Но ако тялото му действаше автоматично, то в погледа му се четеше, че не може да повярва как такъв мъничък китаец успя да преметне такъв Велик боец.

Това обстоятелство още повече разгорещи Женя. Той разтвори ръце, все едно бяха рибарски мрежи и придвижвайки