29

тъй като в отличие от Велиар с огромни усилия се стараеха да поддържат своята отбранителна позиция.

Зрителите стояха в напрежение: някои съпреживяваха за своите приятели, а други явно се възхищаваха на боя като цяло.

– Виж каква техника?! – Андрей сръга Костик в хълбока. А след това обръщайки се към Сенсей, без да сваля очи от Велиар, добави: – Яко! Сенсей, това какво изкуство е?

– Какво изкуство е това? – с отвращение произнесе Сенсей, пребивавайки в някакво неестествено напрежение, следейки плътно с погледа си нашите момчета, които се отбраняваха от агресивните атаки на китаеца. – Това е школата на „асасините“. Стилът е нинджицу.

– Много яка школа! – С възхищение произнесе Андрей, завладян от зрелищния бой.

– Много подла школа, – рязко отговори Сенсей.

– Добре де, защо така категорично? Всеки си има свои приоритети, – подхвана разговора Ариман, дочувайки недоброжелателните коментари на Сенсей. – Освен това ние пътуваме не само във вашата дружелюбна страна, но и в достатъчно опасни места по света, – започна да говори така, все едно оправдава действията на Велиар. И за да разведри напрегналата се атмосфера неочаквано издигна своята кандидатура за спаринг-партньор: – Ако този стил толкова дразни Сенсей, мога лично да ви демонстрирам доста по-познати за вас стилове. Нека Велиар си почине малко.

Ариман плесна с ръце и прекъсна спаринга. Видимо от уважение към Сенсей той обяви боя за „равностоен“, макар на всички да беше ясно кой е очевидният победител. Бойците се поклониха един на друг. Велиар се насочи към Ариман, който му бе дал знак. А нашите момчета, дишайки тежко, целите облени в пот и синини и разтъркващи в движение ударените места се насочиха към нас. Володя и Женя ободрително ги потупаха по раменете. Между по-опитните бойци започна тихо обсъждане на боя. Нещо повече, след като Женя видя отстрани майсторството на Велиар, вече не изглеждаше така глупаво след своята загуба. Напротив, това му подейства до-