30

някъде ободряващо, защото видимо осъзна, че сам-самичък се е опитал да преодолее такъв силен съперник. Един вид нищо, че претърпял загуба, затова пък получил ценен опит.

Велиар през това време, без грам умора и дори без никакви признаци на ускорено дишане, стоеше до Ариман, подобно на грижлив слуга. След миг Ариман започна да се готви за спаринга, сваляйки своите шапка, сако и вратовръзка, които Велиар учтиво пое. Китаецът излъчваше такова спокойствие със своята неизменна усмивка, все едно не бе излязъл от тежък спаринг, а от дълбока медитация. Ариман лекичко се усмихна и наблюдавайки интензивното обсъждане на нашите момчета подгъна ръкавите на своята белоснежна и тънка риза. Интересно бе, че не свали нито часовника, нито златния пръстен с рубина, които очевидно струваха цяло състояние, а излезе на ринга с тях и покани всички желаещи без ограничение в количеството на противниците да участват в спаринга.

Трябва да отбележа, че безупречно белоснежния вид на Ариман донякъде смути момчетата, тъй като отлично сражаващият се Велиар не успя да избегне превъртанията и паданията в пясъка, но тъй като беше в черно кимоно, което с лекота изтупа, всички следи от боя бяха почистени. А тук? Ариман тотално ни озадачи. И ако по-опитните ни бойци изчакваха и след боя с Велиар просто не знаеха какво да очакват от Ариман, то младата част от нашата група бе направо удивена.

– Няма ли да си свалите часовника? – попита Руслан, кимвайки към разкошния му „Ролекс“. – Че току-виж случайно се счупил.

Ариман се усмихна поглеждайки към часовника и отговори:

– Голяма работа! Макар че… вие ме наведохте на интересна мисъл. Нека да усложним моята задача. Първия от атакуващите, който успее да ми нанесе удар, при това какъв да е, важното е просто да достигне целта ще получи този часовник като подарък. А този, който успее да ме свали на земята, – ето тази яхта заедно с целия й персонал. – Ариман махна небреж-