33

и нас. Дори Велиар си позволи щедра усмивка, наблюдавайки гордо случващото се.

Момчетата с големи усилия започнаха да се измъкват от позорната купчина. Последен се отлепи от пясъка, смачкан до неузнаваемост Женя. Трябваше да се види лицето му в този момент. То приличаше на пясъчна маска на някакъв абориген с две цепки вместо очи. При това вдигайки се, момъкът не я изтръска моментално, а започна да издирва с поглед човека, който първи го размаза на пясъка, но разбирайки, че едва ли ще намери такъв, тъй като цялата войнстваща дружина бе отгоре му, започна да се привежда в надлежен вид. Изтръсквайки пясъка от лицето и косата си, която бе заприличала на гребен на ирокез, той заковавайки своя войнствен поглед върху едва държащия се да не рухне от смях Ариман и гръмна като мегафон, влагайки в думите си цялата своя обида:

– Край! Яхтата точно вече ще е наша!

И момъкът първи скочи в боя. След него в хаоса скочиха и другите. Но Ариман подобно на тореадор елегантно се извърташе от нападателите, демонстрирайки класиката в бойните изкуства. Той действаше толкова бързо, че действията му бяха почти незабележими, не нанасяше удари, а използваше само похвати от айкидото. От всичко това се създаваше впечатлението, че момчетата се търкаляха по пясъка още преди да влязат в контакт с него. Ариман ги преодоляваше с такава лекота, непринуденост и елегантност, че предизвикваше в нас невъобразим възторг.

След като на нашите бойци им стана ясно, че стихийният щурм е безсмислен, под ръководството на най-опитните бойци те отново се групираха и тръгнаха в атака. Момчетата обсадиха Ариман в плътен полукръг в три реда, заставайки шахматно. При това се разположиха така, че във всичките три реда имаше поне по един силен боец. В първата четворка по краищата атакуваха Володя и Виктор, във втората тройка по средата бе Женя, а в последната двойка се намираше Стас. В тази конфигурация те започнаха своята атака, притискайки Ариман към морето. Когато свърши сухата част на брега Ариман се спря и оркестъра засвири. Вървящите в първата