34

редица Руслан и Андрей първи предприеха атака. И веднага, след като Ариман се залови с тях, Женя полетя срещу него с боен вик „Ки-я!“ в опит да нанесе удар с крак „Йоко Тоби Гери“. Момъкът летеше действително много красиво, направо като на кино. Но отблъсквайки поредния нападател, Ариман успя не само леко да избегне удара на Женя, но и да плесне с външната част на китката си, където се оказа и неговият пръстен, по меките части на атакуващия. От което Женя рязко смени своя вик от „Ки-я-я!“ на „Уй-я-я!“ и прелитайки покрай Ариман се цамбурна във водата. След като се изправи вир-вода мокър, той изглеждаше тотално озадачен, интензивно разтърквайки своето пострадало място. Без да бърза тръгна да излиза от водата, заобикаляйки бойната зона, където момчетата безспир се търкаляха в пясъка, благодарение приятелската помощ на Ариман. Женя куцаше с левия крак. Когато се приближи към нас, разтривайки интензивно удареното място забелязах плувналите му в сълзи очи, очевидно болката, която изпитваше беше сериозна. Но въпреки нея, той се държеше мъжки и не издаваше своето вътрешно състояние. Когато застана до нас, Николай Андреевич шеговито го попита:

– Женя, нима се предаваш?

– Аз?! Никога в живота си! Просто си помислих… за какво ми е тази яхта, още повече в града?

Ние се разсмяхме от този отговор, видимо след плесването на Ариман Женя си смени желанията. След него, порядъчно отъркаляни и наяли се с пясък, момчетата започнаха един след друг да излизат от боя. Техният някогашен ентусиазъм бързо се изпари, тъй като Ариман се разправи с всички тях с такава лекота, че изобщо не бе уморен, дори изглеждаше толкова бодър, както и в началото на боя. А у нашите пишман бойци, след подобна въздушна акробатика, не бяха останали сили дори да се повдигнат от пясъка. А според неписаните правила, „лежащите“ не е позволено да бъдат удряни. Тъкмо затова никой не бързаше да става от пясъка. Те мълчешком съчувстваха на своите другари, които упорито продължаваха да атакуват Ариман. Колкото по-малко оставаха бойците,