35

толкова по-красиво ги въртеше Ариман. Неговите движения, скорост и техника не отстъпваха на Сенсей. В края на краищата остана единствено Володя.

Ариман обикаляйки около противника весело подхвърли:

– Нима толкова много искаш да спечелиш часовника или яхтата?

– И за какво са ми? Просто е обидно за страната ни.

Ариман се усмихна.

– И какво, не се ли предаваш?

– Руснаците никога не се предават, – отговори той.

Ариман въздъхна и проговори с усмивка:

– Ех тези руснаци! Така да бъде…

Володя предприе яростна атака, очевидно влагайки в нея своите последни сили. Той така замахваше с ръцете и краката си, че въздухът направо свиреше. И ако само един от ударите му бе достигнал целта си, то на Ариман никак нямаше да му е добре. Но както се казва, не било писано. За наша изненада Ариман с лекота избягваше ударите и игриво отразяваше неговата атака. А след това, избирайки подходящия момент, успя така здраво да го метне, че политайки направи няколко салта и се насочи към земята с главата надолу, рискувайки да си счупи врата. Но Ариман ловко го побутна, благодарение, на което Володя меко и акуратно се приземи в пясъка, без никакви травматични последствия. Не стига, че му помогна да се приземи удачно, но и клекна до него и се поинтересува:

– Е, как е?

Володя леко замаян от легнало застана в седнало положение, стисна силно очи и тръсна глава.

– Аз бях до тук!

– Е, щом си до тук, значи до тук, – весело произнесе Ариман.

Той приятелски го потупа по рамото. И видимо от учтивост, взимайки под внимание състоянието на своя последен противник, се изправи и извърши ритуален поклон към него и Сенсей.

Нашата възхитена публика изригна в аплодисменти от