36

видяното. Ариман със своето майсторство, галантност, не озлобеност, а също така и с щадяща техника, просто завоюва сърцата на младите бойци. Започна бурно обсъждане, по време на което момчетата започнаха да се привеждат в прилежен вид.

– Невероятно! – продължаваха да се възхищават нашите „активисти“. – Ех, да може и ние да се научим така да се бием. Ариман не успя да изцапа дори ризата си. Ето това е майсторлък!

Виновникът за това вълнение бавно сложи своята вратовръзка, сако и шапка, макар да бе голяма жега.

– Фантастика! Вашата техника е същата, както и на Сенсей, – забеляза Стас, обръщайки се към Ариман.

– Ами да… Нали се учихме от един учител.

Това изявление предизвика изключителен интерес в цялата ни компания, тъй като за пръв път засякохме каквато и да е било информация за учителя на Сенсей. По-големите момчета се погледнаха един другиго. А Виктор попита Сенсей:

– Сенсей, а ти нямаш ли желание да се поразкършиш заедно с Ариман?

Сенсей се усмихна поглеждайки Ариман.

– Да, отдавна ми се иска. Колко пъти съм му предлагал, а той постоянно ми отказва и отказва.

Всички онемели погледнахме към Ариман.

– Не благодаря, – отговори той с усмивка, поправяйки своята вратовръзка. – Разбира се, това за мен е чест, но… всеки в този свят знае своето място. – И очевидно не желаейки да развива повече темата, бързо проговори: – Както казват немците, войната си е война, а обядът е по разписание. Виждам, че всичко вече е готово. Каня ви, господа, на моята трапеза.

Нашата група с удивление се обърна натам, накъдето със своя жест ни канеше Ариман. В тази трескава спаринг обстановка съвсем забравихме за обяда. А и честно да си призная сметнах неговото предложение в отговор на Женината клоунада за шега. Но дори и моето въображение да бе предположило възможността за реализирането на тази идея, то