38

– Не се притеснявайте, всичко съм предвидил, алкохол няма да има. – И вече обръщайки се към нас, дали на шега, дали сериозно произнесе: – Честно да си призная, самият аз съм щастлив, че най-накрая попаднах на компания от трезвеници. Че вече се уморих от тези безкрайни претенции по различните бюфети, тържествени обеди и делови вечери. Не можете да си представите колко ми се гади от тези дебели търбуси, които се наливат до припадък, от този умиращ от скука салонен елит. По този случай Александър Сергеевич Пушкин в седма глава на своя роман „Евгений Онегин“ е казал много точно нещо:

„…Но в гостната се занимават с безкрайно пошли остроти и всичко – бледо, злополучно, – дори клеве`тят вече скучно; и през безплодна сухота, и през сплетните и речта не пламва мисъл цели нощи. Макар случайно в тоя шум да би разцъфнал малко ум – знак, че сърца живеят още! – С комични глупости обзет да бе я сгрял ти, скучен свет!

М-да, както е било в онези векове, така е и сега, нищо в тази среда не се е променило… Така че да обядвам заедно с вас, няма да повярвате, но ще е голяма чест и удоволствие.

Ариман, както се казва, направо ни срази с тези негови думи. Дори в някаква степен ми стана жал за този мъж, толкова преситен от висшето общество, че го тегли да се докосне до най-обикновения живот. Но тук в кулминацията на нашето очарование от речта на Ариман, Женя изръси нов лапсус. Той от благоприличие кимна с глава и с патос произнесе, разтривайки доволно ръце:

– Що пък да не обядваме? Да се обядва за чужда сметка винаги е удоволствие.