40

мата маса стоеше малка масичка с формата на шкаф, която както се изясни по-късно изпълняваше ролята на хладилник.

Както голямата, така и малката масичка бяха отрупани с разкошни блюда, погледите ни направо се разбягаха от цялото това количество. Какво ли само нямаше! И месни блюда, и рибни, някакви сухи нарязани меса, салати от морски деликатеси, миниатюрни сандвичи. Няколко вида хайвер, при това не само червен и черен, които от скоро се появиха по витрините на магазините на баснословни за нас цени, но и някакъв едър тъмносив, цвят бордо, оранжев с червени оттенъци и необикновен сребрист хайвер, който се намираше в златен съд. По средата, под формата на пресечена пирамида, се издигаше цяла планина от огромни червени раци, украсени със сочна зелена салата. А също така и фигури от изрязани лимони с черни или зелени маслини по средата. Изобщо не само тези ястия, но и всички по своето оформление бяха просто безупречни: започвайки от ярките цветове и завършвайки с цели природни картини, причудливи орнаменти, сътворени от изкусната фантазия на готвача, зеленчуци, плодове и зеленина, различни сосове. Всичко изглеждаше толкова апетитно, че разглеждайки трапезата започна силно слюноотделяне.

Нашата компания не спираше да се възхищава: „Ама че работа!“, „Такова нещо дори и в най-сладките си сънища не съм виждал“, „Невероятно!“. А Женя, за разлика от другите, макар и да бе поразен от видяното на масата се правеше, че трапезата не е нищо особено. Гледайки към изобилието от хайвер, делово цъкна с език:

– Да, всичко има, с изключение на морски патладжанен хайвер, – и имитирайки попски глас със съчувствие произнесе: – Осиромашал е народецът по върховете, да осиромашал е…

Възприемайки думите му на сериозно, Велиар погледна въпросително Ариман, с готовност моментално да изпълни желанието на почетния гост. Но Ариман го спря.

– Не се притеснявай. Това е такава народна шега, – поясни той. – При тях сега е „перестройката“ и по рафтовете на