42

магазините е останал само патладжаненият хайвер.

Китаецът изумено мигаше на парцали, очевидно учуден от необичайния начин на хранене на този народ, който при цялото си оскъдно битие, на това отгоре се и опитва да построи светлото бъдеще, поддържайки своето физическо съществувание единствено с патладжанен хайвер. И видимо, без да разбере добре къде е шегата, дежурно се усмихна, и покланяйки се учтиво се отдръпна назад.

– Не е истина! – със смях възрази Женя, чувствайки засегнато своето национално достойнство и гордо заяви: – Имаме още и хайвер от тиквички!

Всички се разсмяха от патриотичния му хумор и по покана на Ариман започнаха да се настаняват на трапезата. Излезе така, че нашата компания се настани по навик от двете страни на Сенсей, все едно бяхме заели кръгова отбрана. А Ариман, който се задържа давайки някакви указания на Велиар, се настани последен и съответно зае последния свободен стол точно срещу Сенсей. Когато всички се настаниха, Женя все още не можеше да се настани удобно. Гледайки с усмивка своя приятел, който никак не може да се намести на стола, Стас попита:

– Какво толкова шаваш?

– Падна ми се някакъв твърд стол, – отговори Женя.

– Ами стани, – предложи му Стас.

– Правилно, – съгласи се Володя, който седеше от другата му страна и допълни, – така ще успееш да вкараш повече храна.

Стас погледна апетитните блюда, стоящи около тях на масата и проговори:

– Не, не. По-добре да седне и да не шава толкова.

Двамата тихо се засмяха, а Женя като най-накрая намери удобна позиция, прехвърляйки крак върху крак и облягайки се на десния подлакътник на стола, се успокои и разтвори широко своята добре отработена усмивка, от което двамата се засмяха още повече.

Ариман подобно на гостоприемен домакин започна да хвали подред гозбите, като развихри и без това разразилия се