45

та. Както е казал Марк Тулий Цицерон, историята – това е само живота на паметта. – И добави със смях: – Нека оставим намира нашите руини и да се обърнем към нашето прекрасно настояще.

Всички отново се разсмяхме. Ариман направи пауза, вслушвайки се в започналата нова Моцартова мелодия, която се понесе от яхтата и хармонично допълвайки този празничен обед и след това отново се обърна към всички нас, показвайки с ръка разнообразния кулинарен избор.

– Взимайте си, не се притеснявайте. Наслаждавайте се на настоящето, използвайте го, докато все още е толкова младо и прекрасно. Кога пак ще ви се отдаде такава възможност?! Моля, заповядайте, есетра със сос бешамел, пъдпъдъчи пастет, гъши дроб в конячен сос, сугатадзуси…

– Какво – какво? – не разбра Женя, вглеждайки се в това неразбираемо, красиво аранжирано блюдо, върху което се намираха някакви оригинални, пропорционални парченца във формата на риба.

– Сугатадзуси – това е суши, блюдо от японската кухня. То е направено от скумрия, смляна с варен ориз и нарязана на парченца. Опитайте я със соевия сос. Много е вкусно! Между другото горещо препоръчвам тази храна да се употребява с дървени пръчици, които са направени от натурален материал. Счита се, че той не нарушава енергетиката на храната. Опитайте се да получите от храната не само физическо удоволствие, но на първо място естетическо и духовно. Както и японците. Та нали основната философия на японската трапеза се съдържа в приобщаването на природната красота и пребиваването с нея в пълна хармония… – и след не дълго мълчание издекламира:

„Белите капки роса, Без да излее поклаща, Хаги есенният лист“.

Ариман издекламира този не голям стих с такова ораторско вдъхновение, че всички неволно се заслушахме. Обхож-