46

дайки с поглед нашата очарована група той продължи.

– Не е ли прекрасно това хайку, написано от Мацуо Басшо… този велик японски поет от XVII век? А какво ще кажете за това тристишие?

„Задуха свеж ветрец, С плясък изскочи риба… Окъпана във водата“.

Той отново направи пауза, видимо с идея, слушателите да оценят чутото. Но виждайки нашите озадачени лица, очевидно не разбиращи нищо от японска поезия, Ариман се усмихна едва забележимо. Тогава спусна своя поглед към Сенсей, вероятно единственият сред нас, който разбираше за какво става въпрос и отново продължи разговора си.

– Японците в много неща са невероятни, загадъчен народ с изключителни традиции. Тяхната философия е такава, каквато е и тяхната храна, лека и засищаща едновременно… Между другото, преди да започнете да се храните ще ви посъветвам да се възползвате от аромата на „ошибори“, – предложи Ариман след лека пауза.

Ние започнахме да обхождаме масата с поглед в търсене на предполагаемото блюдо. Очевидно, забелязвайки нашите търсещи погледи, Ариман отново едва забележимо се усмихна и правейки вид, че не забелязва нашите действия, продължи своя разказ:

– „Ошибори“ – това са влажни салфетки, които лежат пред всеки от вас. Отново следвайки същите тези японски традиции, измиването на ръцете преди хранене се считало за благодатен акт, премахващ негативните енергии. Ароматът усилва апетита. Храната от него става много по-вкусна и по-полезна.

Нашите хора най-накрая намериха това „ошибори“ буквално под носа си, започнаха с доволни усмивки да си бършат ръцете с тези белоснежни влажни салфетки, разпространявайки много приятен тънък източен аромат. Трябва да си призная, че него ден за първи път научих не само за по-голя-