47

мата част от екзотичните ястия, но дори и за тази необикновена дреболия като овлажняващите салфетки.

– Съветвам ви да опитате и ето тези ястия от трюфели, – продължи със своите хвалебствия Ариман.

– Трюфелът – това да не е гъба? – Тихо попита Руслан Стас, който седеше до него. Но Ариман също го чу.

– Трюфелът – това не е просто гъба, – отговори вместо Стас домакинът на този „банкет“. – Това са най-скъпите и елитни гъби в света. Това ястие е приготвено с бял пемонтски трюфел, наричан още Белия диамант… А ето тази гозба е приготвена от черен перигорски трюфел, наричан Черната перла. След като ги опитате ще разберете колко изискан е техният аромат, който е способен да доведе до лудост всеки изискан гастроном. Тези два вида трюфели се явяват върха на кулинарията…

Гледайки как Ариман хвалеше всички тези кулинарни ястия от най-висок клас, нашата група започна плахо, а после доста по-уверено да си сервира. При това Велиар, който стоеше не далече от Ариман и даваше указания на двамата сервитьори на своя роден език, зорко следеше по чиниите на гостите мигом да се появява тази храна, на която те с особен интерес заковаваха своето внимание.

В процеса на хранене на голямата част от присъстващите (с изключение на Сенсей, Николай Андреевич и моя милост, страдаща от неразбираем стомашен дискомфорт), възникнаха различни казуси. На Костик например, който седеше недалеч от мен, му се прииска да опита от стридите, които стояха до него. Той постави на своята чиния няколко от тях. Тутакси подскочи един от сервитьорите и постави в чинията му няколко резенчета лимон. Костик с недоумение ги погледна, а след това погледна въпросително Андрей. Но той само сви рамене, един вид така е прието. Но нашият Философ, не желаейки да показва своето невежество, реши първо да изяде стридата, а след това лимона, така и така са го сложили. Но веднага, след като докосна с вилица стридата, тя леко се отдръпна. Нашият Философ чак отскочи от уплах и извика от изумление: „Та тя е жива!“ Тази констатация отначало леко разтревожи