49

цялата ни компания, но после всички се разсмяха.

– Разбира се, че е жива, – усмихнато произнесе Ариман. – Така е много по вкусна, отколкото в кой да е друг вариант. Изстискайте върху нея лимоновия сок. Отделете с вилицата нейното краче, а след това с удоволствие я изсмучете от черупката заедно с лимоновия сок. Тогава ще почувствате невероятното блаженство на нейния вкус.

Костик отново погледна подозрително на живото същество в своята чиния, а Ариман, вече обръщайки се към всички, тържествено заяви:

– О, да! Константин направи превъзходен избор, досущ като изискан гастроном! Сред всички блюда той избра самия „Персебес“ ! Той е наричан още „морски трюфел“. Това е най-скъпото от всички ракообразни, тъй като се добиват много трудно. Те растат само в отделни труднодостъпни места, на скалите, където има силен прибой… А пък стридите са миди, които са неподвижни хермафродити…

Докато Ариман разказваше за начина на живот на този морски вид, Костик се опита да изпълни това, което му заръча Ариман. Трескаво преглъщайки своята слюнка, той взе резенче лимон, стоящо до мидата, при това толкова внимателно, все едно мидата ще му отгризе пръстите, и сгъвайки го на две започна да го изстисква. Неговият съсредоточен поглед наподобяваше на химика, който провежда взривоопасен експеримент. Капвайки лимонен сок върху мидата, тя се сви, а Костик леко се дръпна, добре, че поне вече не викаше. Той изпълни цялата процедура и с изкривено лице, все едно му предстоеше да глътне цял килограм голи охлюви полети с лимонен сок и с един замах изсмука тази нещастна стрида. След тази продължителна процедура той се намръщи, а Андрей наблюдавайки отстрани процеса на поглъщане на стридата с усмивка тихо задяна своя приятел:

– Нищо – нищо, щом е допълзяло в устата, следователно е полезно.

– Аха, – приглушено отговори Костик, – тя в буквален смисъл тръгна да пълзи по хранопровода.

Андрей се усмихна и вкара малко черен хумор: