50

– А ти какво си мислеше? Глътна това нещастно живо същество, сега това чудовище ще те яде отвътре.

– Има да чакате, – изрепчи му се Костя. – Имам здрава нервна и храносмилателна система.

След тази мъчителна процедура момъкът бързо започна да замезва със салати, гълтайки храната буквално несдъвкана.

– Е, и как беше? – С леко заядлив тон попита Татяна, която седеше между нас двамата.

Костик поля храната с някаква напитка и тихо и отговори:

– Само ако опитам още веднъж подобно… неподвижно хермафродитно нещо…

– Ясно, – с усмивка произнесе Татяна.

През това време Ариман обърна своето внимание към него и с приятна усмивчица го попита:

– Хареса ли ви, Константин?

Момъкът тутакси изрази преливащо от щастие лице и отговори:

– Да, да, много е вкусно! Никога не бях опитвал такова нещо. Вкусът е просто неотразим!

Ние с Татяна едва сдържахме своя смях от тази мигновена трансформация от кисело недоволен в преливащ от щастие Костик. Сигурно ако беше прав, а не седнал щеше и да се поклони до земята. Когато Ариман отново продължи диалога с другите, Костик хвърли изпепеляващ поглед на втората стрида, която украсяваше чинията му. Но веднага се оживи, предлагайки на Андрей с ехидна усмивка.

– Искаш ли да опиташ? Много е вкусно!

– Не, много ти благодаря. Не съм се записвал в групата на живоядците, – шеговито отговори той.

В този момент Женя привлече върху себе си вниманието на всички, които седяха на масата. След като опита няколко от ястията вече бе събрал кураж и посочвайки към големите раци по средата на масата попита Ариман:

– Тези раци да не са от Чернобил? Някакъв нов мутирал вид?