51

Ариман се усмихна.

– Не, това са лангусти. Препоръчвам. Месото им е много нежно.

Той хвърли бегъл поглед на Велиар, който веднага се разпореди. Сервитьорът постави лангуста на отделна чиния, на поднос със специални инструменти за разчупване на корпуса и го подаде на Женя. Той погледна изумен на целия този комплект и заяви:

– За какво са ми тези хирургически инструменти? Нито съм садист, нито пък стоматолог. Не смятам да изтезавам това мъртво животно. Какво, да не съм някакъв маниак?! – И смело поставяйки животното в своята чиния добави – Още повече, съдейки по неговия червен вид, той отдавна си е признал всичко на готвача.

Всички се засмяха. Ариман се усмихна и кимна одобрително на сервитьора, който се беше смутил от такова необичайно отношение. Сигурно му стана интересно как Женя ще отвори корпуса на ракообразното същество без инструменти, тъй като отдръпвайки се на страни той с любопитство започна да наблюдава неговите действия, а Женя без ни най-малко притеснение започна да го отваря със свои методи, прилагайки целия си майсторлък в добиването на „нежното месо“.

В началото, слушайки всичките тези хвалебствия, аз също си сложих в чинията някаква морска салата, стояща наблизо, и естествено, една лъжичка от прехваления сребрист хайвер. Обърнах внимание и на самите чинии. Те бяха необикновено леки, изработени от порцелан и с изрисувани на тях полуголи нимфи. При това, съдейки по чиниите на моите съседи по маса, сюжетът на всяка чиния беше различен, но издържан в една тематика.

Когато в моята чиния се озова тази толкова апетитна храна, аз тръгнах да я опитвам. Но внезапно ми стана толкова лошо, че едва не повърнах. Моментално сложих вилицата на масата и свалих своя поглед на земята. Тогава линиите, образувани от плочките на прозрачния под, започнаха да оживяват и да се движат, първо бавно, а после все по-бързо и по-бързо, завивайки се в някакъв знак, от което ми стана още