52

по-лошо. Зави ми се свят, а дишането ми се ускори. Тогава затворих очи и с всички сили се впих в стола, страхувайки се да не изпадна в безсъзнание. Тогава главата престана да ми се върти. Възползвайки се от момента, се опитах да съсредоточа вниманието си върху слънчевия сплит – своя „лотосов цвят“. Тази проста медитация дадена ни някога от Сенсей се бе превърнала в своеобразна първа помощ в различни екстремни ситуации. До сега не ме беше подвеждала. И действително в рамките на една минута, моето състояние се подобри, дишането се нормализира и дори гаденето отслабна. Отворих очи, за моя радост практически никой не бе забелязал моя дискомфорт. Компанията беше увлечена в храненето и в разговора с Ариман. Само Сенсей с някакъв добър поглед погледна към мен, от което вътре в мен всичко се успокои още повече. Но тутакси отвърна своя поглед, коментирайки с хумор поредната Женина шега. Аз въздъхнах с облекчение и се настаних по-удобно в стола, опитвайки се да не гледам нито към храната, нито към пода заради своите неразбираеми „кошмарчета“ в тялото.

В това време Ариман, видимо успял да засече погледа на Сенсей към мен, неочаквано ме попита:

– А ти защо не ядеш? Опитай това, много е вкусно.

Неговите думи привлякоха всеобщото внимание върху мен, от което ми стана някак неудобно.

– Наистина, много е вкусно, – потвърди седящата до мен Татяна, омитайки не голямо шишче от гигантската акула, така прехвалена от Ариман.

При вида на това месо отново започна да ми се гади. Страхувайки се ситуацията да не се повтори отново, започнах да говоря, без да гледам към храната:

– Не благодаря, нещо не се чувствам добре. По-добре просто да си поседя.

– Може би искаш десерт? – грижливо попита Ариман.

Едва произнесъл тези думи и Велиар щракна с пръсти. Един от сервитьорите моментално извади от масичката-хладилник порция сладолед в красива купичка и ловко я постави пред мен, още преди да съм успяла да отговоря. Цялата