53

наша компания с изумление погледна на това лакомство. В тези времена все още не бяхме виждали подобно нещо. Сладоледът беше трицветен и полят със сироп с жълтеникав цвят, украсен с пресни ягоди, някакви екзотични орехи, парченца черен шоколад и двойка декоративни плажни чадърчета.

– Не се притеснявай, – окуражи ме с усмивка Ариман.

Аз направо изгубих ума и дума от подобно внимание.

– Благодаря. Но аз…

И в този момент ме спаси неизчерпаемият хумор на моите приятели, които превключиха всеобщото внимание върху Стас и Женя. След като Стас видя, че Женя точи зъби на поредната лангуста, с висок глас произнесе:

– Какво си се лепнал към тези членестоноги!

Женя удивено го погледна и отговори:

– Не знам как ходят, но наистина са много вкусни. – Нашата компания избухна в смях, момъкът продължи да лее своя каламбур все едно нищо не се бе случило. – Не, Стас, говоря ти цуриозно, трябва да отидем на лов в Припят за тези вкусни мангусти.

– Абе село, това не са мангусти, а лангусти, – поправи го Стас.

– А, – махна с ръка Женя, – каква разлика!

– Голяма, – с усмивка произнесе Стас. – Мангустите – това са земни млекопитаещи хищници в такава мека шубичка. А лангустите – това са голи безгръбначни членестоноги, живеещи под водата.

– Ама че работа! – произнесе Женя под общия смях на всички присъстващи. – Не стига, че ходят къде ли не, ами и на това отгоре някой ги е съблякъл. Представяш ли си как живеят бедните ми те, всеки ден гол да ходиш назад, при това в студената вода! Ужас някакъв!

След тези думи Женя направи театрална гримаса, а нашата група изпадна в поредния пристъп на смях от тази прочувствена реч. А след това изцяло премина на вълна вицове, свързани с раците.

– Между другото, ето ви един виц за раците, – произнесе Виктор. Посетител в ресторанта пита сервитьора, гледайки