55

– Благодаря за загрижеността, но буквално преди вашето идване изпих своите. А след тяхната употреба изобщо не е препоръчително да се смесват с каквито и да било други медикаменти. Нищо страшно, – с хумор добави той, – ще се опитам да преживея това изобилие.

– Да, Сенсей, какви хора си довел само, – с усмивка продължи Ариман.

– И кой го казва, – със същия маниер му отговори Сенсей, двамата се разсмяха явно на понятна само на тях двамата шега.

Трябва да се признае, че самият Ариман, независимо че така настойчиво хвалеше всички специалитети не се докосна до нито един от тях. Очевидно за него те представляваха такъв интерес, както за нас обикновената ежедневна храна. Дори мога да кажа, че отсъстваше какъвто и да е интерес. Както ми се стори, той бе фокусирал своето внимание основно към Сенсей и неговото обкръжение.

Ариман не спираше да се шегува и да разказва забавни истории, които бе преживял при пътуванията по света със своята яхта. Съдейки по разказите, той бе обиколил цялото земно кълбо надлъж и нашир, което привличаше вниманието на по-голямата част от нашата компания. Да, какво ли знаехме за света? Реално, само отделни фрагменти от това, което ни поднасяше телевизията, а пред нас седеше живият свидетел, който не просто е ходил зад граница, а е бил в много страни, на това отгоре в обкръжението на световноизвестни хора.

За съжаление, в началото дори и не се опитвах да запомня за какво говореше Ариман, тъй като вниманието ми беше насочено в изясняването какво се бе случило с мен. Вече втори ден моят организъм проявяваше несвойствени признаци на „повреда“. На това отгоре и нашият психотерапевт подозрително се оплакваше от подобни симптоми. В края на краищата преписах това на факта, че вчера заедно изядохме някаква не съвсем прясна храна. Макар да нямаше явни признаци на отравяне. След като окончателно се омотах в своите догадки, просто реших да отвлека своето внимание от това безполезно