56

занимание, а и от не особено приятното вътрешно състояние, започнах да слушам с интерес това, което с такъв ентусиазъм разказваше Ариман.

– … На Малдивите, разбира се, има красиви места, но пък е голяма скука. Ако не бяха всичките тези подводни развлечения под формата на дайвинг. Какво е най-главното при дайвинга?

Ариман направи пауза, наблюдавайки ни с усмивка.

– Красотата на подводния свят и неговите обитатели, – весело проговори Стас.

– Не. В дайвинга най-главното е количеството потапяния да съвпадат с количеството изплувания.

– А-а-а, това се подразбира от само себе си, – съгласи се момъка, смеейки се заедно с всички.

– Това, разбира се, е шега, – продължи Ариман. – Въобще и дайвингът много омръзва с времето. Тъй като вече си научил надлъж и нашир всички рифове и практически познаваш „по физиономия“ всички манти, морени, наполеони и местни акули.

– Как така „по физиономия“? – не разбра Руслан.

– Мани, – махна с ръка Ариман. – Та нали техните местни инструктори подхранват рибите, за да привлекат повече туристи. На рибите естествено им е добре, тъй като не им се налага да ловуват, храната им пада от небето, при това на едно и също място по едно и също време.

– Каква бутафория! – допълни думите му Женя, разчленявайки поредната лангуста.

Групичката отново се разсмя дружно.

– Смеха си е смях, но за местните жители това си е бизнес, – отбеляза Ариман.

– И къде се намират тези Малдиви? – Никак не можеше да се ориентира Руслан.

– В Индийския океан, на 640 километра от Шри Ланка.

– Ясно, – многозначително отговори момъка, давайки вид, че реално знае къде се намира Шри Ланка.

– Дайвингът – това действително е яко преживяване, – продължи Ариман. – По-рано доста се увличах по екстрем-