58

Всички се разсмяха, а Ариман шеговито добави:

– Случайно да не страдате от национална мегаломания?

Женя опули към него очи и отговори:

– От нищо не страдам. Всичко ми е наред с националностите: в моя род ги има цял списък. И с мигането съм о‘кей: нямам нервни тикове. Така че той изобщо не притеснява моята мания – и уточни с усмивка: – с такива глупости.

Всички отново едва не изпопадахме от смях. А Стас шеговито добави:

– Най-накрая се намери достойно определение на неговата мания. – И когато смеха утихна, възобнови прекъснатата тема: – Да, с подводния лов наистина няма къде да се развихрим. Обикаляме малките местни реки, а понякога идваме тук на морето. Но видимостта под вода и тук е отвратителна.

– Нима наричаш това море, тази митна локвичка, – със съчувствие произнесе Ариман и с новозараждащо вдъхновение добави: – Например просто не можете да си представите колко е прозрачна водата около Австралия и колко голямо е рибното многообразие.

– Има си хас! – Със завист произнесе Стас.

– А за големия бариерен риф изобщо няма какво да говорим! С няколко думи: великолепен подводен свят. Истински лов с множество опасности и приключения! – Всички възхитено гледаха Ариман, пребивавайки в реалността на неговия пленителен разказ. – … Всичко това безусловно е интересно, ако ти е за първи път. Но с времето, да си призная честно и това омръзва. Така че моята страст лека-полека премина от подводния лов към обикновения риболов. Но рибата също е просто така, за разтоварване. Между другото, относно риболова, – Ариман се обърна към Сенсей. – Последният път бях при финландците в Оландския архипелаг в Балтийско море. Доста ми хареса. Със спининга на блесна вадих по 30-40 парчета на час, при това такива солидни. Ето това се нарича риболов. Естествено има едно но… Ловиш много, но можеш да вземеш само една риба. Останалите се наложи да ги пусна обратно на свобода, – произнесе Ариман и се разсмяха заедно със Сенсей. – Какво да се прави, на техните острови се