62

– Как го правите?! – изразявайки общия възторг проговори Руслан, гледайки на втория „Сатя“ със светещи от любопитство очи.

Ариман, доволен от произведеното на нас впечатление извади и последната курабийка и поставяйки я тържествено на върха на камарата от курабийки подаде фруктиерата по кръг. Всички с изумление започнаха да ги опитват, констатирайки най-различни вкусове: ту лимонов, ту кайсиев, ту прасковен. А когато си предавахме фруктиерата един на друг Ариман отговори на въпроса на Руслан.

– О, това е много сложно. Сай Баба цяла седмица ме обучаваше на това. – Ариман се усмихна и свивайки с рамене, произнесе: – Макар… Може и да съм толкова бездарен…

Той погледна на нашата възхитена група, през това време фруктиерата с курабийките стигна до Николай Андреевич. Виждайки как се намръщи, видимо от болката в стомаха Ариман каза:

– На въздържалите се от гощавката не предлагам заради вашето здраве. – И поглеждайки лукаво към Сенсей все едно се оправдава добави: – Все пак е тестено изделие.

Сенсей се усмихна, а Николай Андреевич с облекчение предаде фруктиерата по-нататък. Да си призная и аз възнамерявах да опитам това новопоявило се сладко „чудо“, но веднага, след като фруктиерата с курабийките стигна до мен, за мое голямо разочарование усетих нови пристъпи на гадене. Наложи се бързичко да я предам на Татяна, за да не се случи нищо непредвидено. Когато всички желаещи опитаха курабийките, Ариман продължи своя разказ:

– Така че приятели, да слушаш истории и да виждаш самата реалност – това са две абсолютно различни неща. Например, отивате в Италия с обикновена група туристи и посещавате хълма Монте Ватикано и достъпните за туристите места величаейки до небесата в своите мисли Папа Римски. А съвсем друго нещо е когато лично се срещате с него на чаша чай в кабинета му, където далече не всички от неговата свита имат достъп, и му задавате своите въпроси, слушате неговото светейшо мнение…