69

„Магарето си е магаре, Дори да го обсипеш със звезди; Където ум се иска, То само хлопа със уши“.

Ариман произнесе този стих толкова изразително, че неволно ни разсмя, а когато утихна смеха, добави сериозно:

– Притежавам огромни корпорации, които просперират, защото се управляват от умни и талантливи хора, които на време стоплиха какво им говоря. Тъкмо за това постигнаха толкова много в живота. Така че аз приятели, съм щедър човек…

– Кой може да се съмнява в това, – с усмивка тихо проговори Сенсей.

– …Ако желаете мога да споделя с вас малко от своя опит, така и така ви е провървяло да се срещнете с мен, – предлагайки на всички нас.

– Искаме! – с усмивка на мига изрази „общото мнение“ Виктор.

Ариман доволно се облегна в стола и поглеждайки весело към Сенсей, му отговори:

– Никакъв проблем. Ще си поговорим на тази тема, само че малко по-късно. А сега ще ви предложа да дегустирате моя фирмен десерт…

Трябва да отбележа, че по време на разговора, помощниците на Велиар подмениха всички блюда на масата, изнасяйки от шатрата старите, предавайки ги на матросите. А те на свой ред предаваха на сервитьорите някакви бели кутии. По време на разговора на масата се появи разкошен чаен сервиз с изумителни рисунки, който се явяваше продължение като тематика на сервиза от основното ястие, както и тестени изделия, бонбони, плодове. Така че когато Ариман приключи своя разговор, масата сияеше в нова премяна. Нашата компания въздъхна тежко гледайки на това сладко изобилие. Всяко ястие бе деликатно оформено досущ като истински кулинарен шедьовър. Създаваше се такова впечатление, че народът на мига можеше да излапа всичко с поглед, но стомасите им