71

наги на човек му се иска да се асоциира със силна, волева личност.

– На някой му върви, – със смях проговори Женя, гледайки към Сенсей. – Ето, аз имам сила. – Демонстративно сви своя юмрук. – Имам воля. – Пое дълбоко дъх. Но моментално изпусна насъбрания в гърдите си въздух, все едно спуснат въздушен балон, и произнесе: – А сила на волята нямам.

Всички се засмяха, момъкът отпи няколко глътки чай и се протегна към прехваления „Наполеон“. Оглеждайки го с възхищение той добави:

– Да, пари също нямам. Хубаво е, че на света все още има добри хора. – И обръщайки се към тестеното изделие добави:

– Че кога ли щях да те опитам. Така че, извини ме Наполеон Бонапардич…

И с тези думи отгриза едва ли не половината, с което за пореден път разсмя всички ни.

– Да, – замислено проговори Виктор. – Върти го сучи го, пари си требат.

– И кой ги е измислил тези хартийки? – сви рамене Андрей, разгръщайки поредния дразнещ зрението му бонбон.

– Китайците, – лежерно отговори Ариман.

– Китайците? – възкликна момъка.

– Да. Китайския император от династия Тан през 650 година въвел първите хартиени парични знаци „нао-цзао“, на стойност 10 000 юан-нао. Те били отпечатвани на висококачествена хартия, били удобни за транспортиране, и винаги е можело да бъдат обменени срещу медни монети. Затова този вид парични знаци придобил голяма популярност. След това тази мода била възприета и от Персите, Японците и така тръгнало по целия свят.

– И какво, до тогава е имало само медни пари ли? – Поинтересува се Костя.

– Различни: медни, сребърни, златни. С една дума метални, – отговори Ариман.

– А монетите кой е изобретил? – попита нашия философ.

– Отново Китайците. Първите монети са се появили на тези земи 1200 години преди христа. Били са отливани. А по-