73

Произнасяйки това, Сенсей доволно погледна към Ариман, а след това и ние побързахме да обърнем главите си към него. Забелязах, че на лицето на Ариман се появи едвам забележим признак на смайване, но когато всички го удостоиха с вниманието си, то лицето му моментално грейна в очарователна усмивка и весело отговори:

– Безусловно и такова е имало някога, когато парите са се разхождали на четири крака. Но хубавото е, че тези времена отдавна са отминали. Иначе сега бих се измъчил да смятам по брой глави „своя капитал“.

– Да, от такъв „капитал“ щеше да имаш само главоболия, – със смях отбеляза Володя. – Не стига, че постоянно иска да яде, а на това отгоре и разнася специфичен аромат навсякъде.

– Което си е вярно, си е вярно! – произнесе Ариман, сякаш, Володя нацели точната мисъл в неговите разсъждения.

Ариман и Сенсей се спогледаха и прихнаха от смях, сякаш в думите имаше скрит смисъл, понятен само на тях двамата. Развеселен, Ариман поклати глава:

– М-да-а, какво ли не е служило на хората за платежно средство, от кравешки черепи в Борено до човешки черепи на Соломоновите острови, от късове сол в Африка до чай опакован във формата на плочка в Китай и Бирма. В древно Мексико въобще са се разплащали с какаови зърна, но най-интересното е, че дори и в тези времена е имало „фалшификатори“, фалшифициращи какаовите зърна, – подсмихна се Ариман. – Какво ли само не са използвали хората в качеството на парични средства: тютюн, оризови зърна, царевица, сушена риба, кожи, добитък, хора.

– Да, – някак тъжно произнесе Сенсей. – Парите се сменяли, а отношението към тях не…

– По принцип, нищо не се е изменило, – съгласи се с него Ариман.

Всички помълчахме известно време.

– Е не, Сенсей, относно „капитала“, направо ме разби, – произнесе Володя. – Кой можеше да си го помисли! И какво се получава, Маркс написал книга за „главите добитък“?