74
Печатни страници 74По-големите момчета избухнаха в смях.
– Е, ако подходим към материалистическия диалектизъм в труда на Карл Маркс с наименование „Капитал“ от тази позиция, – Сенсей се усмихна, – то тогава наистина се получава съвършено друг подтекст на дадената концепция. Нали там битието определя съзнанието. Хората сами създават своята история, а подбуждащите мотиви на тяхната действителност се определят от материалистичните условия на общественото производство. Обществото се разглежда като един общ механизъм, което в нашия контекст е сродно на стадото, в чиято структура производителните сили определят производствените отношения и формата на собствеността. Което вследствие предопределя класовата структура на обществото, политиката, морала, религията, философията.
– Ама че работа, бива си те Сенсей! – с възхищение проговори Володя. – Да не би да знаеш „Капитал“ наизуст?!
– Е, не е като да няма прах в нашето мазе, – с усмивка добави Сенсей.
– И косми…, – Женя понечи да се пошегува, но се спря. Макар всички да го бяха разбрали и така, което предизвика нова вълна от смях.
Володя седеше и не можеше да стопли шегата, но след, като съпостави казаното от Сенсей с новата интерпретация така се разсмя, че зарази и останалите със своя истеричен смях.
– Невероятно, всичко съвпада, – произнесе той, избърсвайки потеклите му от смях сълзи. – Направо както в живота.
– А какво, в Русия добитъкът също ли се е считал за разплащателно средство? – разбирайки шегата посвоему Юра попита Ариман.
– Да, – безразлично отговори той.
– Между другото, – отбеляза Сенсей, – добитъкът в древната Русь в по-голямата си част се е явявал нещо като „валута“, тъй като древните славяни са били основно земеделци. А близо до тях в степите живеели скотовъдни племена, които разменяли добитъка за продукцията произвеждана от тях.
– Но и при славяните, под думата „добитък“ се е имало