77

– Да, Ариман, хубаво направи, че ни уважи с този обяд. И такова… отбивай се по-често при нас…

– Обезателно, – отговори Ариман, поглеждайки Сенсей със самодоволна усмивка.

Женя, без да иска хлъцна силно и все едно се извинява, отново проговори:

– Ох, колко ми е тежко. Какво ще кажете да пораздвижим храносмилателните процеси с малко интензивно гребане сред вълните?

– Защо е нужно така да се хаби цялата енергия, – проговори Ариман. – Може да се заемем и с доста по-изискани водни развлечения, ако разбира се не възразявате.

Заинтригувана, нашата група подкрепи с „ура“ тази идея. Но Ариман не продължи да разказва за предложеното изискано развлечение, а произнесе само, че има изненада за всички нас. Всички благодарихме за превъзходния обяд и излязохме от шатрата, потапяйки се в ярката, топла изпълнена със слънчева светлина крайбрежна ивица. Някои от нас побързаха към своите палатки, за да се преоблекат, в това число и моята особа. Трябва да си призная, че излязох от шатрата в някакво абсолютно „увиснало“ състояние, все едно бях изцедила и последните си сили. И докато се дотътрих до палатката, Татяна изскочи от там в своя бански костюм.

– Хайде побързай, – даде ми зор и побърза да отиде при Костик, който също така чевръсто изскочи от своята палатка.

– Ей сега, произнесох аз, и това беше единственото, за което имах сили, намушвайки се в нашия момичешки апартамент.

Реших малко да си полегна и малко от малко да подобря своето капнало състояние. Но щом моята глава докосна възглавницата, моментално потънах в дълбок сън. Събудих се едва тогава, когато слънцето залязваше. Удивително, но се почувствах толкова добре, все едно нищо не се бе случило с мен сутринта. Поглеждайки изпод палатката моята особа направи бърза оценка на ситуацията. Шатрата вече я нямаше. Затова пък нашият плаж се превърна в някаква комфортна зона за отдих. На брега бяха разположени около десетина