80

Мъжете продължиха своя разговор за яхтата, очевидно прекъснат от моето идване.

Към брега на висока скорост доплуваха Женя и Стас, синхронно извършвайки последния остър завой. Вълните красиво се понесоха в кръг образувайки два водовъртежа в центъра, на които се намираха нашите състезатели. След като изтеглиха водните мотори на пясъка, двамата се приближиха към Сенсей. Техните очи просто горяха от екстремното преживяване, явно донесло им не малка порция адреналин в кръвта.

– Невероятно! Такава скорост! – сподели своите впечатления Женя. – Такава маневреност, чак ти секва дъха!

– Яко! – потвърди Стас. – Ето това се нарича техника, ето това се нарича скутер!

– Сенсей искаш ли да опиташ? Няма да загубиш! – трескаво предложи Женя. – Направо подивявам от тази скорост!

Мъжете се разсмяха от този негов искрен селски начин на изразяване.

– Не благодаря. Не смятам да подивявам, – със смях отговори Сенсей. – Вече е време да привършвате с веселбите, ако искате да стигнем навреме за представлението на екстрасенса.

– Разбира се, че искаме! – отново произнесе Женя, с повишено настроение. И вече обръщайки се към Ариман, защо ли вече на „ти“, проговори: – А ти искаш ли да дойдеш? Такова „кино“ все още не си гледал. Това е местна екзотична атракция.

Всички отново се разсмяха. Но в този момент Женя забеляза моята особа сред почиващите. И тъй като Сенсей отказа да се повози, се залепи към мен, така да се каже пресен не изкушен обект на този вид развлечение.

– О, Настюха! Давай да те понеса с вятъра!

– Не благодаря, – с усмивка отвърнах аз. – Тъкмо престана да ми се вие свят, а ти отново искаш да ме разболееш.

Стас със смях дръпна своя приятел за ръката, все едно упорито куче за каишка.

– Женя, не! Какво си се залепил за човека? Да отиваме да