81

се преобличаме. Че иначе няма да стигнем на време за „концерта на концертите“.

Женя с усмивка погледна към великолепните скутери и зави от удоволствие. Стас тръгна да го дърпа настрани, все едно гладен пес подушил мръвка. И когато всички се посмяха на тази умилителна сцена, Женя се почеса по тила:

– Ех, не ми било писано… Супер щеше е да си купя такава машина!

– И къде ще препускаш с нея? – попита Стас. – По асмаците в околността или по селските канавки?

– И какво, щеше да е супер!

Двамата отново се разсмяха.

– Хайде да приключваме, – предложи Сенсей на всички, които лежаха на шезлонгите.

Ариман кимна. И изглежда съвсем случайно двамата обърнаха своите глави в две съвсем различни страни, обръщайки се към своите помощници произнасяйки едновременно:

– Викай всички останали.

Само, че обръщението на Сенсей бе към Женя, а това на Ариман към Велиар. На нашия момък, както и на китаеца втори път не се наложи да се повтаря. И ако Велиар културно взе миниатюрната радиостанция, стояща до него и я приближи до устните си, то Женя произведе свирейки с пръсти такъв мощен сигнал, че едвам успях да запуша ушите си, за да не ми спука тъпанчетата. В този момент трябваше да се види лицето на Велиар. Неговата ръка, която автоматически бе натиснала копчето на радиостанцията започна бавно да го отпуска, а очите му изразяваха такова удивление, гледайки този свирач музикант, все едно китаец вижда жив абориген от епохата на динозаврите. Ариман също така, не очакващ подобни музикални изпълнения, изумено погледна към него, а след това тихо започна да се тресе в пристъпи на беззвучен смях. Сигналът на нашия момък явно бе стигнал до адресанта, тъй като не стига, че лодката сви рязко към брега, а на това отгоре по радиостанцията на Велиар неочаквано се чу нечия пламенна реч на някакъв неразбираем език, при