82

това с натъртване на отделни специфични „руски изрази“. След като Велиар стопли, че някой му говори, дойде на себе си и започна да отговаря нещо, от което Ариман, още повече се разсмя заедно със Сенсей. Стас и Женя ги погледнаха и активно подкрепиха този заразителен смях. При това Женя се опита да разбере от Сенсей какво се е случило, на което Сенсей отговори:

– Свирката ти много им хареса, казва, че никога не бе чувал такава какофония през живота си.

Женя дочувайки в речта на Сенсей непозната дума, така и не разбра да се радва ли или не. Той се усмихна и с нотка на притеснение се похвали:

– А още мога и да бродирам.

Мъжете тотално изпопадаха от смях. След като се посмяха до насита, без да чакат пристигането на моторната лодка започнаха да се стягат. Аз се запътих към своята палатка, за да се преоблека за нашите нощни приключения.

Когато се облякох в спортен екип в палатката влетя Татяна цялата трепереща, със сини устни и пламнали очи, но съдейки по нейното настроение – изпълнена с положителни емоции. Тя бързо започна да се преоблича, споделяйки своите екстремни преживявания и емоциите, които е получила. При това нейният смях звучеше някак интересно, бих казала „нервно“, както се случва, когато човек е силно изплашен, но се опитва да прикрие тази уплаха със своя смях, за да не изглежда в очите на другите страхливец. Не се учудвам, след такова екстремно преживяване! Мисля си, ако и аз бях се изсипала няколко пъти от този банан на висока скорост и с краката на горе, то изобщо не е ясно как щях да се смея тогава.

След половин час всички бяха готови. Ариман предложи да стигнем до пансиона с яхтата, Николай Андреевич изказа мнение да се предвижим с колите. Но Сенсей предложи да се разходим пеша, акцентирайки колко e полезно ходенето за всеки човек и неговото здраве. Никой не възрази. Щом е рекъл пеш, нека да е пеш, и без това времето беше прекрасно и природният пейзаж изглеждаше внушително на фона на залязващото слънце. Дори Ариман без никакви възражения