83

прие идеята на Сенсей.

– Щом е за здраве.

По това време Ариман вече беше успял да се преоблече в спортен костюм и маратонки, благодарение, на което заприлича точно като един от нас. Дори Велиар се бе преоблякъл в спортна форма. Но ако Ариман носеше екипа, без да чувства какъвто и да било дискомфорт, то Велиар постоянно придърпваше и оправяше своите дрехи. Съдейки по неговия вид, той бе крайно недоволен, че му се налагаше да смени удобното кимоно с такъв неудобен Западен екип. Вярно, своето мълчаливо недоволство изявяваше само тогава, когато не попадаше в полезрението на своя бос.

Цялата група тръгна към почивния комплекс, оставяйки нашия лагер на двама от матросите на Ариман. Случи се така, че в началото се движехме на тумба разказвайки си различни истории и вицове, но след това нашата компания се разпокъса на различни групички. Най-напред вървеше Ариман в обкръжението на Виктор, Стас, Женя, Юра и Руслан. След тях с леко изоставане се движеха Володя и Велиар. После вървеше нашата компания: Андрей, Костик, Татяна, Славик и аз. И най-накрая Сенсей и Николай Андреевич, разсъждавайки над някаква тема свързана с психологията.

– Да, отдавна не бях дивял така, – весело произнесе Андрей.

– Не ми говори, – охотно проговори Костик. – Всичко бе просто жестоко!

– Да, Ариман се оказа пич на място! – подхвана общата вълна на въодушевление Славик.

– Има си хас!

– Тази почивка никога няма да я забравя, – с възхищение проговори Андрей.

– Да, такова нещо няма как да се забрави, – кимна Костик. – След като се приберем…

– Ооо, не ми напомняй, – изстена Татяна. – След този екстаз, отново в нашата мрачна действителност.

– Нищо, – окуражи я Костик, – някога и на нашата улица ще има такъв празник!