87

мер. Двама съученици. Единият бил пример за подражание във всичко – в ученето, в колектива. Другия вечно на заден план, мързелив и бездарен. Но се случва така, че втория става директор на фабрика, а първият става обикновен работник в този завод и се бъхти от сутрин до вечер за жълти стотинки. Защо се случва така? Несправедливост? Изобщо не! Целият фокус в дадения парадокс се крие в това, че вторият, макар и незабележим, но притежавал вътрешна увереност, себеуважение и не се съмнявал в това, което правел. А първият, при целия този антураж живеел със страх, съмнявайки се в своите постъпки. Та нали съмнението има свойството да разрушава, и в никакъв случай да създава.

– Да, съмнението – това е първия враг, – одобрително произнесе Виктор. – И човек толкова свиква с него…

През това време Женя, който вървеше зад Ариман и Стас и видимо мечтаейки отдавна да заеме мястото на своя приятел, забеляза разширяващата се пролука между двамата и тутакси се намуши изтласквайки настрани своя приятел и заставайки до Ариман.

– Точно така, – проговори момъкът, прекъсвайки Виктор и едновременно с това изтласквайки своя съпротивляващ се приятел от първия ред. – Този враг става толкова привичен, точно, както приятеля. А приятелят – е много по-лош от врага: колкото е по-близо, толкова по-нахален и настоятелен става.

Стас не успя да издържи на този нахален и настоятелен натиск от страна на Женя и реши да му отстъпи. А Женя ликувайки адресира своите думи не толкова към Виктор, а по-скоро към Стас.

– Дори ще ви кажа нещо повече. Приятелят е истински злосторник, тъй като той винаги мечтае за твоето „законно“ място под слънцето.

Оказалият се отзад Стас промърмори с укорителен тон по адрес на Женя:

– Това се нарича злосторник, идва на гости за три дена, а остава цял век.

Тогава вървящият заедно с тях Виктор, очевидно, ми-