88

слейки нещо свое, без да обръща внимание на разразилата се „словесна схватка“, се усмихна и произнесе:

– Колко точно го каза! Именно по този начин съмненията се закрепват в нашето съзнание. Направо в целта!

Стас се усмихна.

– Има си хас! При такива габарити, които слушат, но не чуват, не ми остава нищо друго, освен да си говоря.

Но Виктор вече не обръщаше внимание на неговите думи, а задаваше поредния въпрос на Ариман:

– И как да ги изчовъркаме от главите си тези злосторници?

– Съмненията произлизат от незнанието. Незнанието поражда недоверието. А за вярата няма по деструктивно нещо, от недоверието, – поясни Ариман. – Недоверието се явява антипод на вярата. Съмненията – това са вашите подсъзнателни страхове. На всеки човек са му присъщи някакви страхове и различни психологически комплекси. Те са особено трудни за преодоляване от този, който е роден в проста и нездрава среда, където родителите са неудачници, както и повечето хора в обществото. Още от своето раждане децата виждат единствено пораженческия пример на своите родители, как се оцелява, а не как се живее.

– Абсолютно вярно, – отбеляза Стас, бързичко застигайки Ариман и заемайки своето предишно място, докато Женя блееше някъде настрани. А след това, поглеждайки към Женя, който загуби ума и дума от това нагло действие от страна на Стас, произнесе с усмивка. – В подобни семейства е валиден следният закон: оцелява ли единият, оцеляват всички.

– Излезлите от такива семейства, като правило само мечтаят за богатството, – продължи Ариман, правейки вид, че не забелязва спречкванията между момчетата. – Но заради своя комплекс за малоценност не знаят и дори не могат да си помислят, че реално могат да станат богати. Повечето хора са ограничени в своето мислене от своите собствени страхове, затова не живеят, а оцеляват.

Но забележете, човек се ражда свободен от каквито и да било страхове. Например си спомнете своето най-ранно дет-