106

се спря. Зад него се спряха и всички останали, с изключение на Сенсей и Николай Андреевич, които говорейки за нещо свое, бяха изостанали от нас на значително разстояние. Всички наобиколихме плътно Ариман.

– Тогава направо сега затворете своите очите и се съсредоточете, – предложи Ариман. – Дайте ясна мислена заповед утре сутринта да си спомните целия наш разговор, всичко до най-малките подробности. – Аз също реших да участвам в дадения експеримент, така, за майтап, защото бях убедена, че няма да запомня всичко до най-малката подробност. – Настройте се, пуснете волеви импулс, че утре веднага, след като се събудите и отворите очи, подсъзнанието ще възпроизведе във вашето съзнание моята реч до най-малката подробност, всичко, което чухте и всичко, което ви предстои да чуете. Ясно ще помните всяка изречена дума не само утре, но всеки път във вашия живот, когато се сблъсквате с това, което ви разказах.

Ариман рязко щракна с пръсти. Това щракване бе толкова силно, че подскочих и отворих от уплаха очи. В устата ми се появи някакъв кисело-горчив привкус, все едно бях отхапала половин лимон. Започна интензивно да се отделя слюнка. Съдейки по изкривените лица на цялата група, изглежда не само аз бях изпитала такива вкусови усещания.

– И какво, дадохте ли командата? – проговори с усмивка Ариман и смекчи интонацията си.

– Блях, – изплю се на земята Володя, удивлявайки се на този неочаквано появил се в неговата уста вкус. – Какво е това нещо, все едно съм сдъвкал цял лимон.

– И при мен е същото, – произнесе Виктор.

– Да, забравих да ви кажа, – подхвана Ариман. – Даденият ефект се съпровожда от подобен привкус, все едно си изял парче лимон.

– Да бе, „парче лимон“! – със сарказъм произнесе Костя, плюейки на страни заедно с Андрей.

– Бъдете сигурни, утре сутринта, едва събудили се, моята реч ще потече във вашите мисли като поток, – доволно произнесе Ариман.