113

в себе си безволеви души. Тяхната участ е – бедност и робство! Защото човешкия живот е резултат от преобладаващите в него мисли. Ако човекът е силен, ако е изпълнен с увереност, може да вземе всичко, тук и сега. Той собственоръчно ще сътвори своя рай тук на земята и ще пребъде в него вечно!

Слушайки в захлас Ариман ние не разбрахме кога стигнахме почивното градче.

– О! – проговори Володя и се огледа. През това време се бяхме спрели тъкмо пред лятното кино. – Излиза, че пристигнахме.

Нашата група започна с любопитство да се оглежда. Действително бяхме стигнали неочаквано бързо благодарение на интересния разговор, все едно изобщо не бяхме вървели, а направо се телепортирахме от едното място на другото. Дори краката ми не бяха изморени, макар да бяха преминали не малко разстояние, цели осем километра. Времето все едно беше спряло. Всички мои приятели за пореден път отбелязаха с изумление този факт.

Пред лятното кино вече се бяха събрали много хора. По-големите от нашата група се организираха и отидоха за билети, а нашата озадачена компания, окръжавайки Ариман, започна да ги чака. Сенсей и Николай Андреевич, които бяха значително изостанали от нас също пристигнаха и спирайки се на една страна продължиха своя разговор.

Ние стояхме в трескаво състояние, обмисляйки всичко, което ни беше казал Ариман. И тогава нашето внимание беше привлечено от един мъж. По дрехите и златните накити във вид на масивен златен ланец на врата и пръстени печати на ръцете бе ясно, че не е от най-бедните. Мъжът изглежда беше леко пийнал, както и компанията, в която се намираше. Близо до него стоеше жена, очевидно неговата съпруга, която постоянно нещо му мрънкаше. Неочаквано в тяхната групичка възникна нагорещен спор. В края на краищата мъжът започна да си пробива път през очакващата сеанса тълпа към входа на лятното кино. Той грубо избутваше хората и постоянно викаше нещо в посока на не-