114

говата групичка, един вид сега ще им докаже, че този Виталий Яковлевич е шарлатанин. Той започна да заплашва, че ще изхвърли това „нищожество“ от сцената, при това не само ще го изхвърли, но и така ще му разкраси физиономията, че ще му държи влага дълго време.

Хората започнаха да се възмущават от безпардонното поведение на този бунтар. Но изглежда пийналият мъж изобщо не забелязваше никого, освен своите приятели. Колкото по-близо се приближаваше към входа, толкова по-агресивни ставаха неговите действия и поведение. Случайно обръщайки се към Ариман забелязах, че той гледаше към Велиар някак странно. А вторият, без да промълви и дума, моментално се сля с тълпата. Буквално след няколко секунди се случи нещо необичайно. Създаде се такова впечатление, че разбунтувалият се мъж със сила се блъсна в някаква невидима преграда, която го отхвърли назад, все едно бе гумена топка. Човекът получи някакъв конвулсивен припадък, от което притихна цялата тълпа. Велиар незабелязано се измъкна от насъбралата се около мъжа групичка зрители, все едно не се бе случило нищо и зае своето място зад гърба на Ариман, при това с такова озадачено лице, все едно бе изпуснал най-интересното. И когато сред шашнатата тълпа се понесе дали осъждащ ропот, дали съжалителен, Велиар дори прояви някаква загриженост, поклащайки глава и произнасяйки с тъжен вид нещо на китайски език.

Вцепенението на тълпата не трая дълго. Към мъжа на помощ се притекоха неговите уплашени приятели. Те преместиха човека до близката скамейка, не далече от мястото, където стояхме ние. Николай Андреевич като доктор не остана безучастен и проверявайки пулса на мъжа и убеждавайки се, че не се нуждае от спешна медицинска помощ се върна при Сенсей. Виновникът за цялата суматоха започна бавно да идва на себе си.

– Ама че работа, какво се случи с него? – цъкайки с език проговори Ариман, поглеждайки с палав поглед на разплулия се на скамейката мъж. – Припадък или какво?

– Да, познат „припадък“, – усмихна се Сенсей, поглеж-