123

ня пред аплодиращата го публика. След това бавно се приближи до легенчето и изми своите ръце. И ако първият път неговите действия бяха бавни и показни, то сега той трескаво и с погнуса умиваше своите ръце, все едно се бе докосвал не до интелигентен мъж, а до някакъв смърдящ бездомник. Дълго избърсваше своите ръце с белоснежната кърпа и след като ги избърса надлежно отново се върна при тръпнещата в очакване публика. Изричайки в свое оправдание, че необходимостта от тези действия породени от изцеленото тежко заболяване са задължителни. След това той отново започна със своята каламбурна „енергетично флуидна“ реч, с което предизвика неистови аплодисменти от видимо нищо не вдяващата публика.

С благороден жест на своята ръка Виталий Яковлевич, без да поглежда покани следващия пациент на сцената. Но когато видя, че по стълбичките се катереше някаква дребна старица, щедро усмихваща се към него със своята беззъба уста, тогава Виталий Яковлевич с пресен спомен в съзнанието за опитите на предишния човек да го разцелува, категорично замаха с ръце. Мощната асистентка моментално препречи пътя на старицата към сцената, а екстрасенсът информира напиращата зад бабата тълпа, че сам ще избира следващия пациент за демонстрацията на своите свръх способности. Хората, които се бяха наредили на опашката възроптаха. А за да не петни своя имидж, Виталий Яковлевич взе микрофона и спешно обяви пред публиката, че от неговата помощ на първо място се нуждаят тези, чиято аура се намира в най-тежко състояние.

Поглеждайки със своя орлов поглед към насъбралата пред входа на сцената тълпа, той посочи с пръст към следния пациент. Пациентът се оказа млада и привлекателна девойка на възраст около 18 години, стояща едва ли не в самия край на опашката. Когато тя премина през насъбралата се тълпа и излезе на сцената, Виталий Яковлевич се опъна и на лицето му грейна широка усмивка. Гордо изпъчвайки гърди и максимално придърпвайки своя корем той се доближи до момичето и със своя типичен маниер, поставяйки ръка на