125

на своята асистентка, която на мига отиде зад кулисите, а той отново започна да мие ръцете си, вече в „чиста“ вода, при това с явна наслада.

Трябва да отбележа, че по време на сеанса с това момиче зрителите се държаха доста шумно, особено задните редове. Нашата група пък се смееше, слушайки нещо смешно от Ариман. Николай Андреевич обръщайки се към Сенсей започна да дискутира нещо с него. Тъй като нямах възможност нито да чуя какво си говорят Сенсей и Николай Андреевич, нито Ариман заради неистовия смях на момчетата, ми се наложи от скука да наблюдавам случващото се на сцената.

Когато Виталий Яковлевич завърши своята процедура с умиването на ръцете и започна да търси поредния пациент към сцената започна отчаяно да си пробива път една жена на около 40 години. На рамото й имаше огромен тумор, който я беше обезобразил. Подобно нещо беше страшно да се гледа дори от последните редове. Затова не е учудващо, че хората, които стояха на опашката я пропуснаха да мине напред. На Виталий Яковлевич не му оставаше нищо друго, освен да покани тази нещастна жена на сцената. Стигайки до екстрасенса, жената дълго не можеше да се успокои, тихо хлипайки и плачейки. Най-накрая представяйки се за Екатерина Димитриевна, тя започна да разказва за своя проблем, за това към колко много лекари се е обръщала за помощ и нищо не й е помогнало. Предлагали да й направят скъпо струваща операция, но не й гарантирали нищо. Виталий Яковлевич и подари последната надежда. Това е нейният последен шанс да се избави от ужасната болест, защото тя нямала пари за скъпа операция. А като майка тя просто нямала право да напуска този свят, понеже имала две деца, които отглеждала сама. От друга страна не можела да се мъчи с тази болка и постоянен страх за бъдещето на своите деца. За това бе възложила цялата надежда на чудесното изцеление и „божествените възможности“ на Виталий Яковлевич.

Историята на тази жена предизвика съчувствието на притихналата публика. Дори Ариман престана с неговите шеги и започна внимателно да слуша разказа на жената. Ек-