127
Печатни страници 127странно свити пръсти подобно на куки. От тези действия дори ми призля. Той започна да си движи ръцете в кръг над рамото на жената. Всяко негово движение с ръце, предаваше цяла вълна неразбираем, панически страх в моето съзнание. В допълнение на своя неописуем ужас забелязах, че моето тяло започна леко да се поклаща произволно в такт с движението на неговите ръце. За да не стана за смях се огледах наоколо, тогава открих, че това безволно люлеене се беше разпространило почти из цялата зала, едва забележимо поклащайки се от една страна на друга. Дори въздуха над хората се беше сгъстил и станал тежък и тягостен, все едно лепкава киселина.
Когато екстрасенса започна да извършва някакви неразбираеми, нови за неговите обичайни движения „магически пасове“ моето състояние на панически ужас се усили още повече. Стори ми се, че въздуха около рамото на жената започна бързо да се уплътнява. И в един момент, абсолютно неочаквано ръката на екстрасенса, подобно на змия, стремително се заби в областта на рамото, точно в тумора. Дори се разтресох от страх, отдръпвайки поглед. От рамото на жената бликна розовочервена кръв. Чу се рязко щракване, напомнящо изключването на електрическо реле. В следващите мигове пръстите на екстрасенса започнаха бавно да проникват под кожата, все повече и повече да задълбават в живата плът. Хващайки тумора, той го придърпа към себе си. Кожата на жената се натегна силно, в идеалната тишина се чу как плътта се разкъсва. Кръвта започна да се стича по-силно и да залива светлата блуза, правейки я цялата на кървави петна. Екстрасенса придърпа към себе си още по-силно и започна бавно да отделя цял къс живо кърваво месо от рамото на жената. Туморът не бързаше да отпуска своите противни пипала от човешката плът, които все едно, като тъмни пиявици се бяха впили в тялото на нещастната жена. Но ръката на екстрасенса беше безпощадна. Плътта се разпъна като гума, и с характерен звук започна да се къса, бързо отделяйки се от рамото. И след няколко секунди опасното образувание напълно напусна своето леговище, оставяйки след себе си на