131
Печатни страници 131това си е!
– Тъкмо в това се крие човешкия парадокс! – със смях произнесе Ариман. – Той дори не вярва на своите очи. Вярва само в това, което сам си е въобразил. А въображението му се подхранва от стереотипите на обществото, в което се възпитава. Тоест ако тълпа, която постоянно го заобикаля вярва, че операция може да се прави само с помощта на хирургическия скалпел, тогава индивида в своето въображение няма да възприеме за истина нищо друго, дори и ако го види лично. Ти вероятно си помисли, че тази жена е подставено лице, и нейния израстък е изкуствен, реквизит пълен с червена боя.
Женя с удивление мигаше с очи.
– Как го… Та аз току-що си го помислих!
Ариман още повече се разсмя и проговори:
– Твоите мисли са абсолютно предвидими, защото мислиш както всички останали. Дори тези, които сега целуват краката на екстрасенса и вярват в неговата целебна сила, след определено време ще си мислят, че са били умело излъгани, благодарение на разиграния спектакъл. Единствено жената, която бе излекувана благодарение на Виталий Яковлевич и тези, които са я познавали преди този случай няма да се съмняват във всичко това. А другите ще запомнят даденото представление като блъф. Единствено сега тълпата е в такава еуфория, защото в тях малко от малко се е събудила вярата, а утре тяхната логика отново ще поеме контрола и ще продължат да мислят както всички останали.
– И за всичко е виновен моят начин на мислене? – попита Женя.
– Разбира се, – потвърди Ариман. – Ако искаше да промениш своя стандартен начин на мислене и да се промениш, тогава пред теб щеше да се разкрие много повече. Та нали свободният човек се различава от тълпата по това, че притежава свое собствено мнение, че е способен да разсъждава значително по-широко и задълбочено по който и да е въпрос. Ако по време на представлението действително виждаше същината на случващото се, тогава щеше наистина да забележиш, че Виталий Яковлевич наистина премахна тумора, направи