133

е изграден света. Както е казал Ерих Фром: „Човекът – това е единственото живо същество, на което му се налага да решава проблема на своето съществуване“.

През това време се спряхме на кръстопът и започнахме съвместно да решаваме по кой път най-лесно ще излезем от почивния комплекс на брега. Вземайки решение отново потеглихме. Известно време вървяхме заедно, разменяйки си отделни фрази, очевидно все още се намирахме под силното впечатление на шоуто. И едва след като излязохме от зоната на комплекса, неусетно се разделихме на групички по пустинния крайбрежен път. Нощта почти бе настъпила и тъмнината заля пространството. Най-отпред вървеше Ариман с по-голямата част от нашата група. Ние с Татяна, Костик и Андрей вървяхме зад тях и колкото по-тъмно ставаше, толкова по-бързо се приближавахме към тях, а Сенсей и Николай Андреевич отново бяха най-отзад. Техните фигури бяха едва забележими някъде далече зад нас. Изглежда тъмнината по никакъв начин не действаше на техните нерви, за разлика от нашата групичка. А и темата на разговора им изглежда беше доста сериозна, тъй като говореха много тихо, явно избягвайки странични слушатели. За това пък Ариман се чуваше много добре. Неговия глас властно ехтеше в тишината на заобикалящата ни природа. Момчетата продължиха да го разпитват за подсъзнанието, за това как може да бъде използвано поне така, както го правеше Виталий Яковлевич, за да станат успешни в живота.

– Виталий Яковлевич просто използваше силата на своето подсъзнание, дори без да подозира за това, – обясняваше Ариман. – Тъкмо тук се крие целият фокус на неговия феномен. А седящите хора в лятното кино станаха обект на неговото въздействие, с помощта на което той събуди тяхната вяра.

Естествено, в това съчетание положителният резултат беше просто неизбежен.

– И какво се получава, той извършва всичко това на инстинктивно ниво? – направи своето малко откритие Руслан.

– Разбира се. Хората от време оно инстинктивно чувст-