189

Повярвай в себе си, напук на цялата Вселена,

А на неверниците греха ти опрости.

Ако часът не е настъпил – бди неуморно,

Ако те клеветят – не слизай низко ти,

Учи се да прощаваш, дарявай прошката покорно,

Дарявайки я и съдник не бъди.

Мечтай, но роб на своите мечти не ставай,

Мисли, но знай, че мислите са път трънлив,

Успеха и бедата умей еднакво да приемаш,

И не забравяй, че гласът им е лъжлив.

Бъди притихнал, когато с твойте думи,

Измамниците лицемерят пред тълпата,

Когато живота ти в руини е превърнат,

И трябва сам да се изправяш от земята.

Учи се да залагаш с радостна надежда,

На карта всичко що си съградил,

Но даже да загубиш и в бедност да потънеш,

Недей да жалиш, дори да си сгрешил.

Накарай своите душа, сърце и тяло,

Да служат вярно, когато в твоите гърди,

Отдавна всичко до пепел е изтляло,

И само волята говори ти: „Върви!“

Обикновен бъди, дори с царе да разговаряш,

С тълпата да беседваш, честен остани,

Твърд и откровен ако си с враг или приятел,

На чисто винаги ще бъдеш ти.

Мига със смисъл учи се да изпълваш,

Дори секунди да остават, дни или пък век,

Тогава, светът като по чудо твой ще стане,

И сине мой, ще станеш ти Човек!“