191

мъдрия, и глупавия“.

Сенсей и Ариман погледнаха един към друг и някак тъжно се усмихнаха. Момчетата, видимо не успели да разберат много добре смисъла на казаното от Сенсей, опитаха да продължат с Ариман прекъснатата тема относно бизнеса. Но той очевидно имаше свои планове. Тогава той плавно превключи вниманието на нашата дружина към великолепната си яхта. През нощта тя изглеждаше значително по-красива, отколкото през деня. Цялата светеше със своята изумителна блестяща премяна. Светлинките бяха толкова много, че около яхтата се образуваше нещо като аура. Освен това от нея се носеше и приятна мелодия.

– Да не би да има вечерна дискотека? – с усмивка произнесе Женя.

– Нещо подобно, – произнесе Ариман.

– Върви му на вашия екип, – със завист произнесе Женя. – С такъв човек на такава яхта, на това отгоре обикаляйки целия свят! Ех! С вятъра! Сигурно вътре е не по-малко красива, отколкото отвън?

– О, вътре е къде-къде по-красива, – тайнствено произнесе Ариман. – Междудругото, имам предложение. Ако не сте много уморени, предлагам ви разходка на моята яхта – естествено, ако искате. – И добави с интригуващ глас: – Междудругото, там има не само хубава музика, но и сладолед и плодове.

– Искаме, искаме! – Едва ли не в хор радостно извикаха всички.

Ариман се усмихна дружелюбно и нареди на своя помощник:

– Велиар, организирай.

Велиар учтиво се поклони и поведе цялата група към лодката. Първоначално аз също тръгнах с тях, но поглеждайки към водата и поклащащата се лодка, отново ми стана някак дискомфортно. Организма отново започна да проявява някакви странни сигнали на непонятен вътрешен дискомфорт. И желанието да отплувам с всички съвсем изчезна. Макар, честно да си призная, много ми се искаше да погледна яхтата