192

по-отблизо, още повече че там отиваха всички мои приятели, Татяна и дори Николай Андреевич. Но изглежда денят за моя организъм се оказа доста претоварен. И без това едва се дотътрих до лагера. А, оказвайки се сред родните палатки, съвсем се отпуснах, както се казва, пускайки силата на своята воля на заслужен отпуск. Тялото ми в миг бе обзето от някаква приятна слабост и желание за почивка, тъкмо затова, когато моите приятели започнаха да заемат своите места в лодката, със своя разум осъзнавах, че изпускам уникална възможност, която е много вероятно никога да не ми се отвори през живота. Но това объркване на моето тяло окончателно ме убеди да взема решението по-бързичко да се добера до моята палатка, за да не ми се случат някакви изненади. Отказвайки се с усилие от това примамливо предложение да видя отблизо яхтата на Ариман, аз се насочих към своята палатка. При това някакво странно състояние ме налегна като вълна: от една страна се надигаше злоба, че тялото ми така си играеше с мен в най-неподходящия момент; а от друга – изпитвах радост и спокойствие, че най-накрая останах сама и ще мога да си почина. Така или иначе, мушвайки се в моето леговище, не продължих да разсъждавам относно причините за това състояние, а просто реших да си почина малко. Както са казали древните, най-доброто лекарство – това е сънят.

Не зная колко време бе минало, но отворих очи от някакво усилващо се странно чувство, сякаш нещо се бе случило. Татяна все още не бе дошла в палатката. Вслушах се в себе си. Състоянието ми беше доста необичайно. Така и не разбрах дали сънувам или пък всичко се случва реално. Ако сънувах, то защо тогава имах такава необикновена яснота и чистота на мислите, някакво неразбираемо вдъхновение и прилив на сили все едно се бях родила току-що? Ощипах се, за да разсея всички съмнения. Удивително, но разбрах, че си причинявам болка още преди да почувствам такава. Вдигайки се от своето легло, без да съм успяла да разбера какво точно се случва, излязох от палатката. Чувствах тялото си необичайно леко, то се придвижваше някак по-плавно. Решавайки да вдигна своята ръка, тя не се вдигаше веднага, а след няколко мига.