196

– Да, Ригден, само ако знаех, че инициативата ще бъде такова бреме, – с печална усмивка добави той.

– Естественият процес при създаването, – тъжно се усмихна неговия събеседник.

В този момент всичко се взриви от звуци, все едно някой бе усилил звука до краен предел. Звуковата вълна разби на хиляди парчета този необичаен дуален свят. И целият насъбрал се звук от обикновения свят, като потоп заля това пространство. Налегна ме неописуем животински страх. От този невероятен гръм приклекнах, свих се на кълбо, силно стиснах очи и притиснах с ръце своите уши. Ужасът обзе цялото ми тяло така, че започнах да треперя. Страхът нарастваше все едно бе снежна лавина. За мое учудване, през цялата тази какофония от звуци започнаха да се прокрадват отгласи от възхита на моите приятели. Това успя донякъде да отслаби нарастващия страх.

Костваше ми големи усилия да се успокоя и да се накарам да отворя очи. И накрая, когато успях, звуците отново се върнаха в своето нормално русло. Отначало чух плясъците на вълните в брега. После видях яхтата на Ариман, на която стоеше моята компания. Всички се възхищаваха, ръкопляскаха и викаха „ура“, гледайки догарящите в небето фойерверки. Гръмна нов залп и в небето над морето засия ослепително ярка звезда. Тя бе толкова красива, че на мига започнах да й се възхищавам, забравяйки за всички свои страхове. Осветявайки цялото пространство с ярко неповторимо сияние, звездата угасна, отстъпвайки своето място на новия залп фойерверки. Следващият залп украси небето с пленителна искряща сфера. Известно време наблюдавах зарята и всички неповторими форми, които създаваше. На палубата цареше еуфория, съпроводена с викове, възгласи и аплодисменти. Зарята толкова ярко огряваше небето, че брегът се осветяваше все едно бе ден.

Огледах се и почувствах силен студ. Тялото ми все още леко се тресеше и това изобщо не беше удивително, тъй като стоях с боси крака на студения пясък. На това отгоре от морето лъхаше студен вятър, носещ към брега влажен въздух.