197

Странното бе, че почувствах това чак сега. Анцугът, който бях облякла явно не топлеше. Цялата настръхнала от студ, побързах да се приближа до огъня, където седяха Сенсей и Ариман. Необикновената лекота в тялото изчезна. Светът отново стана груб, студен и некомфортен, макар и да бе същият този предишен свят, който познавах откакто съм се родила. Не знам защо, но разбирах, че разликата между този и предишния свят ще се запази в моето съзнание само няколко минути, след това всичко ще се забрави и всичко ще си дойде на мястото. Тъкмо за това, приближавайки се към огъня се опитвах на свежа памет да възпроизведа и да се насладя на невероятните усещания, които ми се отдаде да почувствам. През това време отново чух беседата на Сенсей с Ариман. Само че този път гласовете им бяха обикновени и приближавайки се към огъня ставаха все по-силни и по-силни, както си бе положено в нашия материален свят.

– …И ти Сенсей се надяваш, че от тях ще излезе нещо? – усмихвайки се произнесе Ариман, съзерцавайки това непрестанно шоу на своята яхта.

– Всеки има своя шанс, – отговори Сенсей. – Така, че Ариман, не сме ние тези, които ще решат това. Изборът е техен.

– Да-а-а… изборът, – замислено произнесе Ариман.

– И какво искаш. Нали е демокрация, – шеговито произнесе Сенсей. А Ариман все едно се пробуди, произнесе шеговито:

– Колко ми втръсна този demos kratos!

Двамата звучно се разсмяха. През това време аз се приближих към огъня, опитвайки се поне малко да се стопля. Моята поява изглежда бе неочаквана.

– О, – с удивление произнесе Ариман, – а аз си мислех, че всички са на яхтата.

При тези свои думи той някак лукаво погледна на Сенсей, който доволно се усмихна и триумфално заяви:

– Все пак не всички, – и вече обръщайки се към мен произнесе: – Хайде, настанявай се, да не си измръзнала?

През това време гръмна поредният залп и целият бряг грейна, все едно беше ден. Сенсей ме погледна с такъв добър,