198

топъл поглед, от което на душата ми стана толкова спокойно и приятно. И най-интересното бе, че чувството на студ моментално изчезна.

– Абе не, – с усмивка отговорих и самохвално добавих: – просто така, калявам се.

Сенсей погледна към моите боси крака и подобно на грижовен родител произнесе:

– Закалката е нещо чудесно, но тялото ти трябва постепенно да привиква към нея. Смятам, че за днес ти е достатъчно. Върви по-добре се обуй.

Аз погледнах своите боси крака, стъпили на студения пясък. Перспективата да се разболея в близко бъдеще изобщо не ме радваше. Затова побързах да изпълня заръката му.

Докато отида да си взема маратонките, зарята свърши и нашата ликуваща дружина започна да се ориентира към връщане на брега. Шумът и емоциите бързо започнаха да запълват крайбрежното пространство. Аз се присъединих към своите приятели, които изляха върху мен всички свои събрани емоции. После заобикаляйки Ариман и Сенсей, започнаха да споделят своите впечатления от видяното.

– Сенсей, много сбърка, че не дойде с нас. Там е такава красота! – възбудено разказваше Женя, жестикулирайки с ръце. – Такива скулптури, картини, кой да е световен музеи ще позеленее от завист.

– Да! – подкрепи го Виктор. – Какви невероятни мебели има само на яхтата, тези в кралския дворец просто бледнеят.

– Всичко е изработено от червено дърво, – самохвално проговори Руслан, все едно всичко бе негово.

– И детайли от чисто злато! – с особено вдъхновение подчерта Татяна.

– И най-главното е, че изключително удачно са съчетани старинният стил с модерното оборудване, – добави възхитен от яхтата Володя.

Ариман доволно гледаше нашата дружина, в която всички се прекъсваха един друг и с горящи очи разказваха за пищното обзавеждане на яхтата. Но забелязвайки озадачения вид на Николай Андреевич, който по сравнение с дивия