199

възторг на останалите изглеждаше някак тъжен, попита:

– На вас хареса ли ви?

– Да. Много красива яхта. Само че не успях да разбера добре. – Николай Андреевич погледна с въпросителен поглед към Сенсей. – Отвътре е много по-голяма, отколкото отвън.

– О, това е моята най-голяма гордост, – побърза да отговори Ариман и с удоволствие подчерта. – Това е просто кадърно планиране. Над него са работили много специалисти. Те успяха да създадат илюзия за разширяване на пространството.

– Удивително, – проговори Николай Андреевич, опитвайки се да съпостави в своя ум несъпоставимото.

Но другите не изчакаха какво още ще каже Николай Андреевич, по този въпрос, изглежда дори не бяха обърнали внимание на това обстоятелство, а започнаха отново бурно да споделят своите впечатления, които се отнасяха най-вече към храната, обзавеждането, фойерверките. Този неудържим поток сигурно щеше да продължи чак до сутринта, но Ариман го прекъсна толкова неочаквано, както предложението за това посещение на яхтата.

– Радвам се, че всичко толкова ви е харесало и сте си починали добре. Нека днешният ден за вас бъде един добър стимул за вашето щастливо бъдеще. Напълно съм убеден мои приятели, че сте напълно способни да постигнете този разкош със собствени сили.

– Ще се постараем! – страстно произнесе вместо всички Руслан.

– Надявам се, – с усмивка промълви Ариман, споглеждайки се някак странно със Сенсей, все едно двамата знаеха много повече, отколкото произнасяха в слух. – Но за съжаление трябва да потеглям. Както се казва: морето ме зове.

– Какво, тръгвате ли си вече? – разстроено произнесе Костик.

– Жалко, толкова ми се искаше да пообщуваме още, – произнесе Виктор. – Такива хора не се срещат всеки ден.

Ариман се усмихна доволно, бегло погледна към Сенсей и отговори:

– Не се притеснявайте. Ще има още много да общуваме.