200

– Наистина ли?! – радостно възкликнаха всички и още повече се оживиха.

– Ще ви видим ли скоро?

– По скоро, отколкото си мислите, – с усмивка произнесе Ариман и започна да се сбогува.

Трябва да отбележа, че всички се сбогуваха с него много сърдечно, за разлика от срещата ни сутринта. Всички дълго се прощаваха, кой изричайки цял поток от благодарности, кой задавайки последен въпрос, кой просто с възхищения и емоции безмълвно ръкостискайки се с него. Единствено Сенсей се сбогува съвсем нормално, както и при срещата сутринта, с кратко ръкостискане. „Дамите“ получиха неизменна галантна целувка по ръката и този път реагираха съвсем естествено на този благороден жест. След като прощалната церемония завърши, всички тръгнаха да го изпращат към лодката. Матросите запалиха красиви факли и ги поставиха по бордовете, махнаха мотора и отново извадиха греблата. Веднага след като Ариман влезе в лодката и се изправи, от яхтата се понесе очарователната „Лунна соната на Бетовен“. Музиката беше просто великолепна. Тя звучеше толкова спокойно и хармонично, все едно я изпълняваше самата природа.

Когато лодката отплава, нашата дружина неусетно влезе във водата, махайки с ръка и пожелавайки щастливо плаване. Ние стояхме очаровани от този вълнуващ и трогателен момент на раздяла, а лодката огряна от факелната светлина бавно се отдалечи от брега, издавайки леки звуци от загребващите гребла в такт с пленителната тъжна музика, от което дори напираха сълзи в очите.

Когато се качиха на яхтата, Ариман за последен път ни помаха с ръка. Двигателите се включиха, яхтата потегли и проблясвайки със своята приказна украса, започна да се отдалечава по лунната пътека, носейки прекрасната мелодия на великия композитор. Когато яхтата се скри от нашите погледи, всички с тъга започнаха да излизат от водата. И макар музиката отдавна да бе утихнала, то тя продължаваше да звучи отново и отново в моята глава, все едно беше безкрайна плоча. Всички изглеждаха разстроени след раздяла-